Auf wiedersehen на двигателите с вътрешно горене
Вт., 02/11/2017 - 12:19
Опазване на околната среда
Канцлерът Ангела Меркел обяви, че в крайна сметка Германия ще трябва да прекрати производството на двигатели с вътрешно горене.
Без да дава точна дата, в която този момент трябва да настъпи, канцлерът само съобщи, че това ще бъде през 2040 година. Това е срокът, който Франция и Великобритания дават за спиране на производството, като „ най-добрия подход „ за решаване на проблема.
С увеличаващият се номер на европейските страни, обявили желанието си за редуциране на вредните емисии, това неочаквано съобщение от немския канцлер „включи алармените звънчета“, насочени основно към производителите в Германия.
Още повече, че Парижкото споразумение за редуциране на вредните емисии и глобалното затопляне трябва да се вземе на сериозно. Европа няма да позволява движението на автомобили с двигатели с вътрешно горене по пътищата след 2030 година. Взимайки предвид това, Индия се готви да стане най-големият производител на пазара за алектрически автомобили от 2030 година.
Как ли това ще се отрази върху глобалната икономика? До колко структурни катаклизми ще доведе тази революция при най-големите износители на автомобили в света?
Двигателят с вътрешно горене използва гориво, масла, смазочни материали, свързващи пръти, колянови валове, бутала, запалителни свещи и цяла серия от компоненти, които не са необходими за производството на електрически двигател.
Въздействието на забраната ще се отрази радикално на производителите на автомобили и на веригата за доставки, която зависи от двигателя с вътрешно горене, тъй като според Гай Стивънс, Директор за технически инвестиции в Роуан Дартингтън "само около 10% от сегашната работна сила ще трябва да се събере в производството на автомобили с нулеви емисии ". В такъв случай хиляди работни места ще бъдат изложени на риск.
От друга страна фокусът върху електрическите автомобили е голяма възможност за производителите на алуминии, карбонови нишки, литии и други специални материали, които се използват за направата на батериите и електронните модули.
Докато производството на двигателя с вътрешно горене продължава, правителствата по целия свят ще трябва да подкрепят индустриалните инициативи за създаване на нови потоци от приходи и инфраструктури, така че да могат да бъдат избегнати мащабни съкращения.
Голямото предизвикателство ще бъде да се възприеме плавен преход към новата ера, така че докато здравето на планетата се подобрява, работниците и икономиките не страдат.
Без да дава точна дата, в която този момент трябва да настъпи, канцлерът само съобщи, че това ще бъде през 2040 година. Това е срокът, който Франция и Великобритания дават за спиране на производството, като „ най-добрия подход „ за решаване на проблема.
С увеличаващият се номер на европейските страни, обявили желанието си за редуциране на вредните емисии, това неочаквано съобщение от немския канцлер „включи алармените звънчета“, насочени основно към производителите в Германия.
Как ли това ще се отрази върху глобалната икономика? До колко структурни катаклизми ще доведе тази революция при най-големите износители на автомобили в света?
Двигателят с вътрешно горене използва гориво, масла, смазочни материали, свързващи пръти, колянови валове, бутала, запалителни свещи и цяла серия от компоненти, които не са необходими за производството на електрически двигател.
Въздействието на забраната ще се отрази радикално на производителите на автомобили и на веригата за доставки, която зависи от двигателя с вътрешно горене, тъй като според Гай Стивънс, Директор за технически инвестиции в Роуан Дартингтън "само около 10% от сегашната работна сила ще трябва да се събере в производството на автомобили с нулеви емисии ". В такъв случай хиляди работни места ще бъдат изложени на риск.
От друга страна фокусът върху електрическите автомобили е голяма възможност за производителите на алуминии, карбонови нишки, литии и други специални материали, които се използват за направата на батериите и електронните модули.
Докато производството на двигателя с вътрешно горене продължава, правителствата по целия свят ще трябва да подкрепят индустриалните инициативи за създаване на нови потоци от приходи и инфраструктури, така че да могат да бъдат избегнати мащабни съкращения.
Голямото предизвикателство ще бъде да се възприеме плавен преход към новата ера, така че докато здравето на планетата се подобрява, работниците и икономиките не страдат.